Articles

Всички публикации и новини от БГ общността

Boston and Mass

BG новини и събития от Massachusetts и Boston

Connecticut

BG новини и събития в Connecticut и региона

New Jersey

BG новини и събития от New Jersey и региона

New York & NYC

BG новини и събития от New York и региона

Home » Articles

Български адреналин в Манхатън

Български адреналин в Манхатън

Не знам какво ще е времето в Ню Йорк във вторник (прогнозата е дъждовна), но при всички случаи на екраните в Tribeca Cinemas ще е жежко. Защото и в „Аз съм ти” на Петър Попзлатев, и в „Джулай” на Кирил Станков става дума за лято, бурни страсти и невероятни жени. А с тях се открива 9. Фестивал на българското кино в Ню Йорк (NY BFF), който ще се проведе от 19 до 23 февруари за втори път в киното на Робърт де Ниро. Фестивалът се организира от United Art с подкрепата на генералния спонсор Фондация „Америка за България” и на ИА Национален филмов център. Зад българския филмов десант в Ню Йорк стои актрисата Жана Караиванова, която е там от 17 години, а напоследък все по-често снове между Америка и Европа и доказва, че за нея няма невъзможни неща.

Тазгодишната селекция обема предимно заглавия от 2012, но има и от 2011 („Аве” и „Малък-голям”). В основната програма са включени 7 пълнометражни игрални („Аз съм ти”, „Джулай”, „Аве” на Константин Божанов, „Инкогнита” на Михаил Пандурски, „Вяра, любов и уиски” на Кристина Николова, „Слънчево” на Илия Костов, „Испания” на Аня Саломоновиц, чийто сценарий е написан от нея и Димитър Динев), 3 документални филма („Момчето, което беше цар” на Андрей Паунов, „Последната линейка на София” на Илиян Метев и „Стоичков” на Борислав Колев) и 1 междинен („Малък-голям” на Ясен Григоров). Има и съпътстваща документална програма: „Дългият път на крокодила” на Панчо Цанков, „Водна паша” на Филип Трифонов, „Който тръгнал е сам” на Ралица Димитрова, „Кратка история на социалистическия реализъм” на Иван Георгиев, както и селекция от 7 късометражни филми, сред които „Сутрин” на Неда Морфова, „Влакове” и „Парафиненият принц” на Павел Веснаков… За някои от филмите този фестивал е първото им излизане в чужбина, други са носители на национални и международни награди, а лидер е „Аве”.

Не знам дали е нарочно, но селекцията е доминирана от адреналина – независимо дали филмите са игрални или документални, дали в кадър са млади или стари, дали историите са динамични или меланхолични, дали са ситуирани днес, вчера или във флашбек, дали локациите са български или задгранични, дали са по оригинални сценарии или са екранизации, а „Аз съм ти” – дори двойна (по „Роман без заглавие” на Димитър Димов и „Адриана” на Теодора Димова)… Повечето филми разказват за авантюристи – решени да избегнат конвенциите на социума или да се превърнат в негови повелители… Обемането на времето, артикулирането на абсурда, търсенето на смисъла, реализирането на избора, преминаването през любовта, сблъсъкът със смъртта, завръщането от чужбина и пътуването изобщо са водещи теми, а водната шир – чародеен фон на премеждия и екстази. Интерпретирани са различно – като ракурс, жанр, владеене на филмовия език.

Любопитно е да се отбележи, че фестивалът преминава под знака на шестицата: 6 от пълнометражните филми са дебюти („Аве”, „Джулай”, „Вяра, любов и уиски”, „Испания”, „Последната линейка на София”, „Стоичков” ), а 6 от авторите живеят предимно в чужбина, като сред тях най-изявените номади са Андрей Паунов и Константин Божанов. Когато му подметнах, че могат да се състезават, Паунов отвърна: „Той е май по-уседнал. Има поне един постоянен адрес. За мен домът не е географско понятие”. Петър Попзлатев е живял дълго в Париж и там е завършил кино, а след Израел и Канада Кирил Станков засега се е установил в българското село Ганчовец…

Но, ако се върнем в началото на Фестивала на българското кино в Ню Йорк – първият, изнесъл филмите ни извън страната, няма как да не се натъкнем на авантюризма на Жана Караиванова – тя го започна през 2000 г., когато филмопроизводството ни беше в ступор и новите заглавия бяха кът. Затова концепира програмата като микс от минало и настояще, а прожекциите бяха в Нюйоркския филмов архив. Както споделя самата Жана, „В началото цялата работа ми изглеждаше в голяма степен като предизвикателство, а тогава имах особен афинитет към постигането на “невъзможни” цели. В годините съм работила с Франция, Италия, Англия като асистент на независимия холивудски продуцент Хари Алън Тауърс, който е английски аристократ, светла му памет. И приложих натрупания опит във Фестивала на българското кино в Ню Йорк като малък модел на правене на нещата, а после и So Independent… Освен хъса обаче, бях наясно, че в културен феномен като Ню Йорк, нашият фестивал няма да се случи за година-две. В крайна сметка абмицията на цял свят е да се докаже в Ню Йорк. Тогава киното ни беше в свирепа беда, но си дадох сметка, че добрите филми ще се появят, защото България се развива, Европа се развива, хората се развиват и просто няма как това да не се случи, освен, ако тотално се зачеркне филмопроизводството. Затова си казах: ако ни има в годините, докато фестивалът се развива, успоредно с българското кино, един ден те ще се срещнат и тогава той, като утвърдено вече културно събитие, ще посрещне добрите филми. Така и стана”. Да внедриш българската култура през киното в бъкания от събития Ню Йорк е наистина храбро начинание. Енергията на Жана Караиванова не остана незабелязана.

През годините броят на представяните филми е горе-долу неизменен, но времетраенето му варира: първо беше седмица, после – месец (с прожекции през уикенда), а вече – броени дни. И локациите на фестивала се променят: първо е Нюйркският филмов архив, после Скандинавския културен център – на Парк авеню и 38 улица, а вече – и в култовото кино на Робърт де Ниро в самия център на Манхатън.

И днес единственият по рода си български филмов форум в САЩ се организира като огледален фестивал – след есенния So Independent на американското независимо кино (вече минаха три издания) в София – зимният So Independent в Ню Йорк. Уникална е формулата в съчетаването на филми, тенденции и аудитории.

Със зрителите в Tribeca Cinemas ще се срещнат авторите Борислав Колев, Илия Костов, Константин Божанов, Кристина Николова и актьорите Деян Донков и Ива Гочева.

Аз оставам в София, но адреналинът ми се качва, като си спомня шестото издание на фестивала през 2008, когато мина като Tishman International Bulgarian Film Festival (заради финансовата подкрепа на строителната организация) и имаше балкански късометражки – колко народ се събра (и далеч не само българи) на откриването в Scandinavia House с „Шивачки” на Людмил Тодоров, а и на следващите прожекции… Тогава попаднах в Ню Йорк за първи път, неизбежно се влюбих в необозримата му прелест, недосегаема за проблема с цигарите… Е, сега ще бъда там виртуално. Ще ви чакам в блога.

 

 

Геновева Димитрова

February 16th, 2013