Създаването на песента “Върви, народе възродени”

Създаването на песента “Върви, народе възродени”

Денят е 15 май,а годината 1892год. в град Русе Стоян Михайловски е учител по френски език в Русенската мъжка гимназия.Написва своето стихотворение посветено на Св.Св.Кирил и Методий.Девет години по-късно, през 1901 г., на преподавателя по музика в Ловешкото V-о класно мъжко училище “Йосиф І-й” е възложено да напише нова песен, която учениците да изпеят на наближаващия църковен празник на Кирил и Методий на 11 май. Той все не намира подходящ текст и постоянно отлага. На 9 май Пипков забелязва, че едно от момчетата съсредоточено чете стихотворение в неговия час, взема книжката му и се зачита. Преди да стигне половината от стихотворението, в главата му вече се ражда музиката за поръчаната ученическа песен. Взема тебешира и започва да записва нотите върху дъската. За 15 минути съчинява мелодията, а до края на часа учениците му я разучават и запяват. На училищния празник я запява цялото училище.На 11 май 1901 г. песента „Върви, народе възродени“ е изпълнена за пръв път в Ловеч като празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методий и на българската просвета. През 1902 г. за Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост песента се подема и запява от всички училища в страната.След идването на тоталитарната власт върху песента са нанесени задължителните идеологически промени. Сменени са някои редове, премахнати са куплети, в които се споменава за Бога и апостолите. Цели куплети са напълно премахнати от читанките.Едва през 90-те години на XX век, след демократичните промени в страната, е възстановен оригиналният текст. Но по традиция по ученическите празници продължават да се изпълняват само първите шест от общо четиринайсетте куплета на стихотворението. През последните 117-118 години този химн е изпълняван от много от музикалните състави на българските училища.

Върви,народе възродени- Оригинален текст

„Върви, народе възродени,

към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

съдбините си поднови!

Върви към мощната просвета!

В световните борби върви,

от длъжност неизменно воден —

и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,

което във душите грей!

Напред! Народността не пада

там, гдето знанието живей!

Безвестен беше ти, безславен!…

О, влез в историята веч,

духовно покори страните,

които завладя със меч!…”

Тъй солунските двама братя

насърчваха дедите ни…

О, минало незабравимо,

о, пресвещени старини!

България остана вярна

на достославний тоз завет —

в тържествуванье и в страданье

извърши подвизи безчет…

Да, ро̀дината ни години

пресветли преживя, в беда

неописуема изпадна,

но върши дългът си всегда!

Бе време, писмеността наша

кога обходи целий мир;

за всесветовната просвета

тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време…

Тогаз балканский храбър син

навеждаше лице под гнета

на отоманский властелин…

Но винаги духът народен

подпорка търсеше у вас,

о, мъдреци!… През десет века

все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе

извлякохте из мъртвина,

народен гений възкресихте —

заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вяра,

сеятели на правда, мир,

апостоли високославни,

звезди върху славянски мир,

бъдете преблагословени,

о вий, Методий и Кирил,

отци на българското знанье,

творци на наший говор мил!

Нек името ви да живее

във всенародната любов,

речта ви мощна нек се помни

в славянството во век веков!

Поклон! Дълбок поклон!

Пианото на което е исвирен химна.