Articles

Всички публикации и новини от БГ общността

Boston and Mass

BG новини и събития от Massachusetts и Boston

Connecticut

BG новини и събития в Connecticut и региона

New Jersey

BG новини и събития от New Jersey и региона

New York & NYC

BG новини и събития от New York и региона

Home » Articles

Спекулата с пустеещите български земи

Спекулата с пустеещите български земи

Автор: Ясен Бояджиев, Deutsche Welle

Добре ли е държавата да продава пустеещите си земи? По принцип отговорът е категорично “да”. Има обаче и случаи, когато е по-добре да не го прави. За един такъв случай разказва Ясен Бояджие от Deutsche Welle.

Държавата се кани да продаде на търг 154 хиляди декара от поземления си фонд. Толкова много земя наведнъж не е била предлагана от 7 години насам. За сравнение – през последните 12 години държавата е продала общо малко над 200 хиляди декара.

Намеренията са добри, но…

По принцип решението е много добро. Първо, защото държавата трябва да се освобождава от пустеещи земи, които в ръцете на реални стопани биха могли да носят доход. Второ, това би могло да подпомогне бизнеса на стотици фермери, като им даде възможност да окрупнят обработваната от тях земя. И трето, защото в условията на криза тази стъпка би имала значителен финансов ефект.

Този ефект, наистина, би бил по-голям и директен, ако продажбата се извършваше срещу реални пари, което, впрочем, бе една от мерките в прословутата, така и неизпълнена, антикризисна програма на управляващите от 2010 година. Те обаче така и не направиха необходимите законодателни промени, тъй че засега по закон държавата може да продава земя единствено срещу издадените от нея поименни компенсационни бонове на собственици на отнети по времето на социализма земи. В края на краищата тези собственици трябва все някога да получат реална компенсация. А за държавата е важно най-после да изчисти дълга си, като нулира колкото се може повече от тези книжа.

Опороченият търг

До голямото купуване остават броени дни

Така стоят нещата по принцип. В действителност е важно как и на каква цена ще бъде извършена продажбата. Азбучна истина е например, че добра цена може да се постигне при прозрачен, честен и конкурентен търг. Но организираният от държавата в момента търг надали ще е такъв. Щеше да бъде, ако бяха дадени достатъчно време за подготовка и равен старт за всички потенциални участници.

В действителност търгът бе обявен така, че срокът да е възможно най-краткият, предвиден в закона. Официалният старт бе даден на 20 август със заповед на министъра на земеделието. Веднага последваха обявленията в 26-те области, където се предлагат земи. Месец след тези обявления, в минималния по закон срок, ще са самите търгове. Тоест, официалният финал ще е някъде около края на септември. Това прави тази голяма приватизационна сделка уникална дори за българските условия, понеже заинтересованите разполагат само с двайсетина работни дни, за да се включат в нея.

Освен това обаче се оказва, че и стартът не е бил равен. Още през октомври миналата година – тоест, десетина месеца по-рано, някой започва усилено да изкупува поименни компенсационни бонове и за кратко време успява да натрупа внушително количество – повече от половината, налични на пазара. При това ги купува при цени от 20-30 стотинки, при номинална стойност 1 лев. Номиналната стойност на целия придобит пакет е няколко десетки милиона лева и силно се доближава до общата начална цена на предлаганите от държавата земи.

Тайнственият купувач

Медийни публикации свързаха тази активност, която – нека си го кажем направо – е доста странна за замрялия български пазар, с името на голяма алкохолна компания. Който и обаче да е тайнственият инвеститор, той или е бил дяволски прозорлив и невероятно смел, за да блокира такива огромни средства без да е сигурен, че ще има за какво да използва придобитите бонове, или предварително е знаел за готвения от държавата голям търг. За да преценим кое е по-близо до истината, трябва да добавим, че от всичките видове, издадени от държавата компенсаторни книжа, единствено въпросните поименни компенсаторни бонове могат да се използват в приватизацията на земя. Затова и единствено тяхната цена се покачи близо четири пъти – от 20-30 до около 70-80 стотинки, в резултат на странното им изкупуване.

Честен търг или подарък за милиони?

Впрочем, сега вече това изкупуване не е толкова странно. Ясни са и последствията от него. Най-напред по-голямата част от предлаганите земи ще бъде купена с голяма печалба от инвеститора, „предвидливо” снабдил се отдалеч със съответното платежно средство. Той не само разполага с несравнимо по-голям пакет бонове от останалите, но и е придобил тези бонове на много по-ниска цена. А това ще му позволи да наддава в пъти повече от другите. На всичко отгоре и покупката ще му излезе в пъти по-евтина.

Един печели, другите губят

Ясни са и губещите. Най-напред, естествено, това са останалите, желаещи да закупят земя. Освен че тепърва трябва да се ориентират къде какво се предлага, само за месец те трябва да се снабдят и с достатъчен брой бонове, но на много по-висока цена. Което автоматично ги прави неконкурентни.

Губещи са и хилядите притежатели на въпросните бонове. Ако търгът бе официално обявен не един, а шест или дванайсет месеца по-рано, повишеното търсене щеше да даде възможност на много повече от тях да получат много по-справедлива цена. Сега те за пореден път са излъгани.

Губеща е и държавата. Заради предварително убитата конкуренция тя ще продаде земите на много по-ниска цена от тази, която би получила при един наистина прозрачен и честен търг. И съответно ще „изчисти” по-малка част от своя дълг. Разликата вероятно се измерва с десетки милиони. Загубени за едни – спечелени от други. Един доста скъп подарък.