Articles

Всички публикации и новини от БГ общността

Boston and Mass

BG новини и събития от Massachusetts и Boston

Connecticut

BG новини и събития в Connecticut и региона

New Jersey

BG новини и събития от New Jersey и региона

New York & NYC

BG новини и събития от New York и региона

Home » Articles

Млякото, купено от магазина, сее смърт – причинява рак, атеросклероза, остеопороза!

Когато бяхме деца, ни убеждаваха да пием прясно мляко, за да пораснем здрави и силни. Нашите майки и баби вярваха в изключително полезните свойства на млякото като основен източник на калций.

Днес много специалисти по хранене твърдят обратното: не само че не усвояваме калция от млякото, но именно то е основен причинител на заболявания като атеросклероза, артрит и остеопороза, някои видове рак, екземи и атопични алергии, киселини и стомашни смущения.

В защита на новите теории се изтъква фактът, че високото белтъчно съдържание на млякото изсмуква калция от костите.
Ензимът лактаза, който разрежда млечната захар (лактоза), спира да се произвежда в човешкия организъм след 4-5-годишна възраст, а неразградената лактоза стимулира развитието на чревни бактерии. Търси се връзка между високото холестеролно съдържание на млякото и сърдечносъдовите заболявания.

Допълнителен аргумент срещу консумацията на мляко е твърдението, че хората са единствените бозайници, които консумират прясно мляко след кърмаческа възраст, че млякото е предназначено за бебета, които трябва за кратко време многократно да увеличат размера и теглото си – нещо, което не се отнася за възрастните хора.

Възможно ли е нашите майки и баби да са грешали толкова много, вярвайки в полезността на млякото?

Вредно ли е прясното мляко?

Отговорът на този въпрос не е еднозначен. Не всички млека са еднакви и ползата или вредата от млякото се определят от неговото качество (произход) и количеството, което човек консумира.

Всички рискове за здравето, посочени по-горе, са верни, що се отнася до пастьоризираното и хомогенизирано мляко от индустриално отглеждани млеконадойни крави.

Основната причина млякото, което си купуваме от магазина, да е вредно, е начинът на отглеждане на кравите в индустриални условия и обработката на самото мляко след издояване.

Индустриалните крави – за повече мляко

Кравите са преживни животни, устроени да живеят на открито и да се хранят с трева. При стопанското отглеждане те прекарват живота си в затворени помещения с изкуствена светлина, а тревата е заменена със зърнен фураж, хормони и синтетични лекарства, които целят да увеличат млеконадоя. Ако в нормални условия една крава дава до 5 л мляко на ден, в индустриални – тя е стимулирана да дава до 50 л.

Консумацията на фураж и животът в затворени помещения разболяват кравите. Затова, заедно със стероидите, хормоните и другите синтетични добавки, им се дават и големи дози антибиотици, които в крайна сметка се озовават в млякото, а от него и в нашия организъм.

Естествената продължителност на живота на кравите в природата е до 25 години, но индустриалните крави, отглеждани за млеконадой, не доживяват повече от 5 години, след което телата им са износени, и те приключват живота си в кланиците. Млякото на крави, отглеждани при такива неестествени условия, съдържа патогенни бактерии, опасни за човешкия организъм. Хората от индустрията са наясно с този факт и затова пастьоризират млякото с идеята, че по този начин неутрализират вредата на болестотворните микроорганизми.

Пастьоризацията – за неутрализиране на патогените

Пастьоризацията обаче само маскира проблема, без да го решава. Умъртвените при процеса патогени остават в млякото (защото то не се филтрира) и продължават да оказват влияние върху имунната ни система, като причиняват различни възпаления. Фактът, че са мъртви, не ги прави по-малко опасни. Известно е, че ваксините съдържат умъртвени патогени, но въпреки това предизвикват имунна реакция.

Заедно с “вредните” патогени пастьоризацията унищожава и всички полезни бактерии и ензими в млякото, които помагат за неговото усвояване от организма. При преработката се унищожават напълно витамините С, D и А; протеинът, който се свързва с В12 и спомага за усвояването му; лактоферинът, който способства за усвояването на желязо, а останалите протеини в млякото променят свойствата си и стават по-трудно усвоими от организма.

За да се компенсира загубата на витамин D при пастьоризацията, млякото се обогатява изкуствено със синтетичен витамин D. Доказано е, че изкуствените витамини не се усвояват от организма, а само се натрупват в него и увреждат черния дроб.

С пастьоризацията обаче не приключва преработката на млякото. За да има по-добър търговски вид, то се хомогенизира.

Хомогенизацията – за по-добър търговски вид

Тези от вас, които са опитвали домашно мляко, знаят, че при съхраняване то образува гъст каймак, който доста хора не обичат. За да стабилизират мастната емулсия, производителите подлагат млякото на хомогенизация – процес, при който под високо налягане мастните глобули на млякото се разрушават на по-малки частици.

Проблемът с тези малки частици е, че могат да преминат през стените на стомаха или тънките черва и да се озоват в кръвния или лимфния поток. Те са изключително нестабилни, а в състава им е включен мощен храносмилателен ензим – ксантин оксидаза (КО). Когато КО се освободи от мастната си обвивка, той атакува и разкъсва вътрешната стена на съда, в който се намира, и причинява микроскопична рана. Организмът реагира, като изпраща към това място плако-образуващи частици, включително холестерол, за да запушат раната. Честата консумация на хомогенизирани продукти може да доведе до стотици такива натрупвания по стените на артериите, които в крайна сметка да причинят атеросклероза, водеща до инфаркт или инсулт.

Обезмасляването – защото е модерно

Благодарение на рекламата, хранителната индустрия от последните години успешно продава всякакви продукти с етикет “нискомаслено”(low-fat) или “oбезмаслено” (fat-free). Масово се пропагандира консумацията на нискомаслени млека и млечни продукти.

Истината обаче е, че само пълномаслените млечни продукти съдържат мастно-разтворимите витамини D, А и К, които спомагат за ефективното усвояване на калций. Когато консумираме обезмаслено мляко, се губи симбиотичната връзка между тези елементи и калцият не може да се усвои от организма.

Съществува ли полезно мляко?

Да, безспорно съществува, и това е млякото от здрави, свободно отглеждани и хранени предимно с трева крави, което не се подлага на ненужна термична и механична преработка (тук изключвам лекото кипване на суровото мляко, което се счита за допустимо, но когато сте сигурни в здравословното състояние на млекодайното животно, можете да минете и без него).

Непастьоризираното мляко от здрави животни е пълноценна храна, богата на живи ензими и полезни бактерии. Естествените ензими в млякото спомагат за неговото разграждане от организма. Съотношението на витамин D и фосфор в непреработеното мляко е в идеалната пропорция за пълноценно усвояване на калция. Имено това прави млякото полезна храна за хората от всяка възраст.

Все пак, с оглед на факта, че прясното мляко стимулира растежа, консумацията при възрастни хора трябва да е ограничена и млякото да се възприема по-скоро като хранителна добавка, отколкото като основна храна. При проявена лактозна непоносимост или други алергии, е препоръчително млякото да се избягва напълно, като това ограничение не се отнася до ферментиралото (кисело) мляко.

Етична ли е консумацията на мляко?

Твърдението, че сме единствените бозайници, които консумират мляко след кърмаческа възраст, е донякъде нелепо предвид факта, че хората са единствените бозайници, които вместо диви растения консумират земеделски култури, живеят в градове, използват транспортни средства и т.н. В много отношения хората се различават от останалия животински свят и начинът на хранене не следва да е изключение.

Причината животните да не консумират мляко след кърмаческа възраст е, че нямат достъп до такова. Когато обаче на някое домашно животно му се предложи прясно мляко, то в редки случаи би го отказало.

Що се отнася до хората, според историческите данни млякото е било традиционна храна за предците ни, преди те да започнат да се занимават със земеделие. При определени случаи млякото се използвало като лековита напитка за подсилване на организма. В Индия млякото се счита за Sattvic храна – част от хранителния режим на йогите, заедно с растителните продукти, гхи-то и суровия мед. В Индия обаче кравите са свещени животни, към които се отнасят с уважение и респект. Затова тези крави дават пълноценно и висококачествено мляко.

Ако трябва да обобщим истината за млякото, тя е, че консумацията на пастьоризирано, хомогенизирано, обезмаслено и обогатено със синтетични витамини мляко от отглеждани в индустриални условия животни крие редица рискове за здравето ни. Тези рискове не се отнасят до непреработеното мляко от здрави, свободно пасящи животни, което възрастните хора могат да консумират в умерени количества.


Автор: Магдалена Пашова, Jenatadnes.com/epochtimes-bg.com