Как се палят клади в нета

Опълчението за Ботев прати в седма глуха истинските проблеми в учебниците

19.08.2012

от Стела Стоянова

В суматохата около храброто опълчение в нета срещу доклада на Комисията за защита от дискриминация не знам дали някой разбра: никой нямаше намерение да сваля Ботев от учебниците. Нито пък някой експерт препоръчваше гениалният ни поет да бъде изваден от учебното съдържание. За сметка на това операция “Ботев” във Фейсбук по гениален начин доказа как общественото мнение може да бъде подменено, когато на едно място се съберат много хора, които първо протестират, а после четат. Показа как на практика гражданското общество може да бъде подменено с безбройно много “лайквания” в нета, които успяха да докарат масова истерия и да накарат държавата да види проблем там, където той не съществува. Стигна се дотам просветният министър на два пъти в рамките на три дни да прекъсва отпуската си, за да уверява обществото, че и Ботев, и Левски остават в учебниците – и нищо чудно скоро да даде и трета пресконференция, че и Чинтулов остава. Многобройните “опълченци” в мрежата сигурно си мислят, че са удържали победа. И съвсем не са наясно, че предизвиканата от тях акция всъщност попречи да се видят сериозните проблеми на българското образование. Те бяха подменени с евтини акции в защита на безспорни национални герои вероятно защото ни е по-удобно да действаме първосигнално. Да не мислим, а да лайкваме. Да не четем, а да слагаме имената си под подписки.
Със сигурност повечето от “бранителите” на Ботев и Левски не са прочели докладите на въпросната комисия. Нищо чудно, те са 25 и заниманието е доста трудоемко. При това съм убедена, че някои от тях не са чели и Ботев от времето, когато са напуснали класната стая. Щом дори и за прословутия цитат “турчин, че бесней…” се намериха защитници, които твърдяха, че е от “Хайдути”. Което не им попречи да заявят категорично, че на 15 септември няма да пуснат децата си на училище, ако Ботев бъде “свален” от учебните програми.
За какво всъщност става дума в докладите? Техният огромен проблем е, че са написани от “експерти”, подбрани по неизвестно какъв критерий – впрочем, както самият бивш председател на комисията Кемал Еюп заяви, критерии въобще не е имало. Някои от тях наистина звучат на експертно ниво. Други, дори и като правопис, но най-вече като качество, са на ученическо ниво и посочват смешни, наивни и нелепи примери – да погледнем само констатацията, че в “По жицата” младостта се свързвала с болест, което било дискриминация по възраст. И че Яворов в “Заточеници” представял младостта като неразумна. Въобще в цялата работа прозира най-вече желанието да бъдат скоростно усвоени едни 50 бона с презумпцията, че никой няма да чете онова, което сме сътворили. Оказва се, че четат. Но като дявола евангелието. Препоръката да бъде заменен цитат от Ботев например касае урок по граматика, в който се усвоява правилно и неправилно цитиране. И въобще не е свързана със запазването или изваждането на поета от учебната програма по литература. Едва ли някой от протестиращите е обърнал внимание на тази подробност. Между другото същият доклад е извадил и фрапиращо идиотска задача в учебник, отправена към седмокласници – когато изучават “Опълченците на Шипка”, да се разделят на два отбора – такива, които подкрепят българите, и такива, които застават зад техните противници. Е, на това сигурно му викат работа в екип… Въобще много констатации са глупави и спорни, но сред тях имаше и такива, които успяха да извадят откровени бисери от помагалата на децата ни. Всичко обаче потъна във всенародната истерия “Вземат ни Ботев, на оружие, братя”. При това тя успя да вземе такива размери, че да стресне властта. Вероятно се притесниха от скандал, подобен на този с махането на “Аз съм българче” при бившия министър Владимир Атанасов – само че тогава, поради липса на социални мрежи, сагата с Вазовото стихотворение течеше в електронните и печатните медии. Или се изплашиха от акция тип “Окупирай Орлов мост” навръх 15 септември? Не знам, но във всеки случай си струва да припомним нещо важно, което и управляващи, и чатещи в нета забравят. Гражданското общество и социалните мрежи не са едно и също. И не бива второто да подменя първото, както напоследък се случва у нас. Да – нетът е бърз и лесен път за комуникация и организиране на истински протести по съвършено реални проблеми. Но в същата степен е и място, където лесно се генерират истерии по несъществуващи в дневния ред на обществото теми, които подменят реални и сериозни проблеми. Манипулацията в интернет е лесна и бърза – достатъчно е днес да развееш във Фейсбук знамето на национализма, утре вече поне 10 000 ще са сложили подписа си под него. А вдругиден ще имаме поне десетина напълно реални групи, тръгнали да бият цигани и понесли начело портрета на Левски. Ето – за това трябваше да поговорим, когато ставаше дума за учебници. За съжаление нито така наречените експерти, нито Фейсбук опълченците, нито самото министерство са готови за подобен разговор. А може би целта беше именно да го отложим?