Articles

Всички публикации и новини от БГ общността

Boston and Mass

BG новини и събития от Massachusetts и Boston

Connecticut

BG новини и събития в Connecticut и региона

New Jersey

BG новини и събития от New Jersey и региона

New York & NYC

BG новини и събития от New York и региона

Home » News

КАК ДА БЪДЕМ РОДИТЕЛИ

КАК ДА БЪДЕМ РОДИТЕЛИ?

Мислили ли сте някога какво става с героите, когато приказките свършват? На пръв поглед всичко е ясно: “Принцът и принцесата се оженили и живели дълго и щастливо”. Доброто е победило, лошите са наказани, а героите… . Интересно каква ли майка е станала Пепеляшка? Как ли се е разбирала след сватбата със своя принц Спящата красавица и как ли е управлявал царството си Мелничарския син от “Котаракът в чизми”? Нали всички те имат своя предистория, семейство, родители, живели са по определен начин. Обстоятелствата сигурно са оказали въздействие и са оставили своя отпечатък върху бъдещият им живот. Но как ли…

А замисляли ли сте се понякога какви родители ще бъдете вие?

Разбира се рецепти за това няма! Но, Психологията разполага нещичко, което може да помогне…

СТИЛОВЕ НА НЕПРАВИЛНО ВЪЗПИТАНИЕ

За съжаление има толкова много начини да бъдем лоши родители и толкова малко да бъдем добри. Тежат ни унаследените модели, проблемите в обкръжението, а и както вече казахме, никой не ни е учил на родителство. Ето защо героите от приказките често живеят край нас, а ние ставаме мащехите и лошите магьосници без самите да желаем това, мислейки само доброто на децата си.

 

Емоционално отхвърляне или стилът „Пепеляшка”. Помните ли приказката – Пепеляшка е изолирана от близките си, липсват и тяхната подкрепа и помощ. Заварените и сестри са обичаните деца в семейството, а тя постоянно е подложена на присмех и унижение. Бащата е слаб човек, “под чехъл” и с нищо не може да я защити… Ще кажете: днес няма Пепеляшки – та кой ще превърне детето си , макар и заварено в робиня. Това сигурно е вярно, но онова което най-вече е липсвало на Пепеляшка липсва на много деца и днес. Детето е поставено в условия на липса на доброжелателност и емоционална подкрепа. То болезнено чувства липса на топлина и обич, разбира че е в тежест на родителите, има усещането че биха живели по-добре без него, чувства се отхвърлено и ненужно. Ситуацията се усложнява, ако в семейството се появи по-малък брат или сестра, или грижите за детето се прехвърлят на други хора (поради заетост на родителите). Редките изблици на внимание от тяхна страна и опитите да компенсират  липсата си с затрупването с играчки, засилват убежденията на детето и го правят по-озлобено. То е с повишена степен на тревожност и чувство за непълноценност, понякога необосновано агресивно и жестоко. Практически съвет за справяне със ситуацията: доброжелателност и засилено общуване.

Покровителствена свръх опека или стилът „Спящата красавица”. Приказката разказва, че родителите на Спящата красавица много дълго чакали дете и когато то се родило го обкръжили с всякакви грижи, направили пищно кръщение и поканили знайни феите за да го дарят с всички дарби “за които човек може да си помисли”, и нито една по-малко. Можем само да се досещаме с какво внимание е обсипвано единственото дете до шестнадесетата си година, особено след прокобното предсказание. Не зная как е било в приказните времена, но и днес не малко родители са убедени, че тяхното дете е най-умното, най-доброто, най-хубавото. Поставят го под постоянно покровителство, предпазват любимото чадо от най-малките трудности и задължения. Възхищават се от всичките му явни и не толкова явни способности. Прекалено опекунство. Родителите са убедени в изключителните способности и дарби на своето дете. Подчертават ги навсякъде. Възхищават му се с повод и без повод , предпазват го от най-малките трудности и задължения. Детето се превръща в отчаян егоцентрик, стремящ се винаги да бъде център на внимание, опитва се винаги да бъде център на внимание и да постига всичко с минимум усилия. То не се учи от собствените грешки, няма самостоятелност, отговорност и адекватна самооценка. Ако стилът се съчетае с повишени морални изисквания към детето или очаквания за изключителна социална реализация – то изпада в когнитивен дисонанс. Практически съвет за справяне със ситуацията: разумен контрол и възрастност.

Доминираща свръх опека или стилът „Рапунцел”. Това беше приказката за едно момиче което зла магьосница отнела от родителите още като бебе и го затворила в една кула без врати и прозорци. Искала да я скрие от всички на света, за да обича само нея. Магьосницата се качвала в кулата по дългите коси на момичето, докато по тях започнал да се качва и местния кралски син…  Изобщо също известна история, която за съжаление често се случва и днес. Родителите се стремят да запазят децата си от “лоши” влияния и грешки. Те създават цяла система от правила, забрани и ограничения. Контролират “всяка крачка” на своето дете. Постоянните забрани, невъзможността да взема самостоятелно решение объркват детето, създават у него впечатление , на другите всичко им е позволено; то няма възможност да се учи от собствения си опит; не е самостоятелно. Като следствие, детето се насочва натам, където всичко е разрешено – т. е. улицата. Много често детето става безпомощно да се справя самостоятелно, то е като “залепено за семейството” и е обречено на самота.  Практически съвет за справяне със ситуацията: разумен контрол и промени в модела на общуване.

Формален контрол или стилът „Малката разбойничка”. Вероятно си спомняте, че в приказката на Андерсен “Снежната царица” има една малка разбойничка, която дава на Герда своя елен за да стигне до двореца на Снежната царица. Помните и начина по който я възпитаваше нейната майка и как се отнасяха двете помежду си. Тук не става дума за пълно отхвърляне на детето от страна на родителите – не нахранено, необлечено, живеещо при тежки битови условия (макар, че и това се случва), а по-скоро за липсата на внимание, грижа и подкрепа; когато родителите се отнасят крайно формално към задълженията си. Детето чувства, че е в тежест и възрастните биха се радвали да се отърват от него. Бързо се научава да заобикаля формалния контрол. И както при Малката разбойничка то скоро заживява свой собствен живот. За съжаление най-често свързан с асоциалната компания, безделието и скитничеството. Практически съвет за справяне със ситуацията: общуване и възрастност.

Жестоко отношение или стилът „Хензел и Гретел”. Помните как се отнасяха към двете деца тяхната мащеха и после злата вещица от приказката. И днес за съжаление все още се случва подобно отношение на родители към децата си, макар, че по-рядко се проявява открито. Постоянен побой, унизителни изисквания и наказания, прогонване от дома. То може да се изразява и в пълно духовно отхвърляне към детето и останалите членове на семейството. Лисва подкрепа и топлина в отношенията в семейството, като цяло. Всеки се грижи за себе си. Това може да става без скандали и побои, но ефекта върху детската психика е същия. Детето става агресивно, отмъстително, развива садистични наклонности и психопатия. Днес жестокото отношение не винаги се забелязва от страни, защото се изразява в пълно духовно безразличие, към детето и другите членове на семейството. Практически съвет за справяне със ситуацията: за съжаление тук може да се направи много малко. Необходима е намесата на съответните специалисти. Основните мероприятия са свързани с общуването, добронамереността и възрастността.

 

ПРАКТИЧЕСКИ СЪВЕТИ, ЗА ДА БЪДЕТЕ ДОБРИ РОДИТЕЛИ

Доброжелателност – интересувайте се повече от това, което изпитва вашето дете когато се радва или тъжи, когато успява или не; повече топлота, загриженост и подкрепа;

Общуване – изслушвайте детето и се опитайте да го разберете- така ще знаете какво и как да кажете за да ви послуша;

Разумен контрол – влияйте и контролирайте детето си съгласно тези норми и правила, които вие самите спазвате; ако изисквате от детето си повече, първо вие се научете на това;

Възрастност – съобразявайте се с детето, с новото на неговите умения, опит и интелектуални възможности.

Да пазим малките принцове и принцеси или какво още?

?   Да ги пазим и то най-вече от себе си, от нашите слабости, емоции и неврози. Да не правим детето отдушник на собствените ни проблеми. Ако отношението ни с него са изградени от постоянно недоверие, конфликти и заплахи, то ще ги напласти в себе си и те ще му тежат през целия живот като ненужен баласт. Владимир Леви казва: “Детството трябва да бъде подготовка за зрелостта, но не и за сметка на самото детство”.

?   Да ги пазим от нашето приятелство. Да, и от него. Няма по-голям мит от това да искаме да бъдем приятели на детето си. Нима не ни стига факта, че е наше дете, та искаме на всяка цена да го направим и наш приятел. То не може да бъде и двете. От приятеля искаме подкрепа, помощ, всеотдайност, но не отнемаме неговата независимост. А детето е зависимо от нас и докато се нуждае от нашата подкрепа, от нашия опит, не може да ни даде приятелство. Прекалената близост води до зависимост и бъдеща незрялост.

 

ВМЕСТО ФИНАЛ… нека да си го кажа направо: Твоето дете е същото, което ти създава купища неприятности и проблеми, но от което за нищо на света не би се отказал. А и то от тебе. И не защото си най-умният или най-добрият, а защото си ТИ, неговият и само неговият родител. Негов модел, еталон и праобраз; нещото чрез което то се отъждествява с огромния, сложен свят. И постепенно и незабележимо израства край нас човечето което сме създали “по свой образ и подобие” – носител на нашите модели и ценности, изкупителна жертва за нашите грешки и слабости. Детето ни отрича, но използвайки МОДЕЛИТЕ които ние му даваме, най-често без да съзнаваме това! И се учи не толкова от непосредствено казаните му от нас правила (готовите рецепти), колкото от онова което наблюдава в поведението ни (нашият пример).