Articles

Всички публикации и новини от БГ общността

Boston and Mass

BG новини и събития от Massachusetts и Boston

Connecticut

BG новини и събития в Connecticut и региона

New Jersey

BG новини и събития от New Jersey и региона

New York & NYC

BG новини и събития от New York и региона

Home » Articles

Изявление на държавния секретар Хилари Клинтън по повод смъртта на американски държавни служители в Бенгази, Либия

Изявление на държавния секретар Хилари Клинтън по повод смъртта на американски държавни служители в Бенгази, Либия

12 септември 2012 г.

Държавен департамент на САЩ
Офис на говорителя

Зала за преговори

Вашингтон, област Кълъмбия

Вчера бе извършено нападение над американската дипломатическа служба в Бенгази, Либия. Тежко въоръжени лица нападнаха комплекса и подпалиха сградите. Американски и либийски служители, отговарящи за сигурността, заедно се противопоставиха на атакуващите. Четирима американци бяха убити. Сред тях са Шон Смит, дипломат по информационни въпроси, и Крис Стивънс, нашият посланик в Либия. В момента все още предстои да уведомим близките на останалите двама служители.

Не е възможно това нападение да не бъде шок за съвестта на хората от всички вероизповедания по целия свят. Ние заклеймяваме най-категорично този нелеп акт на насилие и отправяме своите молитви към семействата, приятелите и колегите на онези, които изгубихме.

Всеки ден навсякъде по света дипломатите на Америка и експертите по въпросите на развитието рискуват живота си в служба на нашата страна и нашите ценности, защото са убедени, че Съединените щати трябва да бъдат сила на мира и прогреса в света, защото тези стремежи заслужават да се борим и да се жертваме за тях. Редом с нашите мъже и жени в униформа тези хора олицетворяват най-добрите традиции на един храбър и щедър народ.

Във фоайето на тази сграда – Държавния департамент – имената на хората, дали живота си, за да изпълнят своя дълг, са изписани върху мрамора. Всяко име кара сърцата ни да се свиват. А сега, заради тази трагедия, ние имаме нови герои, които да почитаме, и имаме още приятели, за които да скърбим.

Крис Стивънс обиква Близкия изток още на млади години, когато е доброволец в Корпуса на мира и преподава английски в Мароко. Той работи като дипломат, научава чужди езици, печели приятели за Америка в далечни места и прави мечтите на други хора свои мечти.

В първите дни на либийската революция аз помолих Крис да стане нашият пратеник при бунтовническата опозиция. Той пристигна с товарен кораб в пристанището на Бенгази и започна да изгражда отношенията ни с либийските революционери. Тази сутрин в разговор с Ан, сестрата на Крис, аз й казах, че той ще бъде запомнен като герой от много народи.

Шон Смит беше ветеран от Военновъздушните сили. Той има десетгодишен стаж като мениджър на информационни въпроси в Държавния департамент. Беше на работа в Хага, а  в Либия се намираше за кратко, с временна задача. Тази сутрин разговарях със съпругата му Хедър. Той има две малки деца – Саманта и Нейтан. Тези деца ще отраснат, изпълнени с гордост, заради службата на своя баща в името на нашата родина – служба, която го отведе от Претория в Багдад, и накрая – в Бенгази.

Мисията, която накара Крис, Шон и техните колеги да отидат в Либия, е колкото благородна, толкова и необходима, затова и ние, и либийците тачим паметта за тях, като продължаваме делото им. Това не е лесно. Днес много американци си задават въпроса – зададох си го и аз – как бе възможно да стане това, което се случи. Как бе възможно това да се случи в страна, за чието освобождение помогнахме, в град, който с наша помощ бе спасен от унищожение? Този въпрос отразява колко сложен, а на моменти и колко ужасен може да бъде светът.

Ние обаче трябва да останем с ясен поглед, дори когато скърбим. Това беше нападение на една малка и примитивна група, а не на народа или на правителството на Либия. Навсякъде в Либия, където са били Крис и неговият екип, в страна, с белези от войната и тиранията, те са приемани като приятели и партньори. А при вчерашното нападение в защита на нашия пост именно либийци се изправиха и се бориха да го защитят. Някои от тях бяха ранени. Либийци отнесоха тялото на Крис в болницата, либийци помогнаха  на други американци да бъдат спасени и отведени на безопасно място. Снощи, когато разговарях с Президента на Либия, той осъди категорично насилието и се закле, че ще положи всички усилия нашите служители да бъдат защитени, а извършителите – издирени.

Приятелството между нашите две страни, родено в общата борба, няма да падне като поредна жертва на това нападение. Съществуването на свободна и стабилна Либия продължава да интересува Америка. Ние няма да пренебрегнем това, нито ще останем бездейни, защото  отговорните за тези нападения трябва да бъдат разкрити и изправени пред съда. Работим в тясно сътрудничество с либийските власти, за да предприемем бързи и сигурни мерки. Работим също и с наши партньори по света,  за да бъдат предпазени другите американски посолства, консулствата и гражданите на САЩ.

Времето за размишления ни предстои, а сега имаме работа за вършене. Няма по-голям приоритет от приоритета да осигурим безопасността на нашите мъже и жени навсякъде, където те работят. Работим, за да определим точната мотивировка и методите на извършилите нападението. Някои се опитват да оправдаят този злостен акт, както и вчерашния протест пред нашето посолство в Кайро като отговор на провокационен материал, публикуван в интернат. Предаността на Америка към религиозната търпимост води началото си още от създаването на нашата държава, но нека бъда ясна: няма оправдание за това, няма никакво оправдание. Подобно насилие не може да отдава почит на една религия или вяра. Докато съществуват хора, готови да отнемат човешки живот в името на Бога, в света няма да настъпи истински и траен мир.

Особено тежко е, че нападението стана на 11 септември. Това е годишнина, която значи много за всички американци. Всяка година на този ден на нас ни припомнят, че все още не сме си свършили работата, че задължението да се сложи край на насилническия екстремизъм и изграждането на безопасен и стабилен свят продължава. Но 11 септември означава и нещо повече. На този ден ние си спомняме за хилядите американски герои, за онова, което свързва всички американци където и да се намират по света, и за ценностите, които ни превеждат през всяка буря. Сега това вече е и ден, на който ще си спомняме за Шон, Крис и техните колеги.

Господ да ги благослови. Господ да благослови и хилядите американци, работещи във всяко кътче на света, които правят от нашата страна най-голямата сила за мир, благоденствие и прогрес, както и сила, която винаги е защитавала човешкото достойнство – най-голямата сила, известна на света. Дано Бог все така благославя  Съединените американски щати.

Благодаря ви.