БЪЛГАРИНЪТ е гениален езикотворец
БЪЛГАРИНЪТ е гениален езикотворец. Ето Ви примери:
– “Вятър го вее на бял кон.”
– “На тъгъдък.”
– “Хвани единия, па удари другия.”…
– “С триста зора.”
– “Да се чудиш – да се смееш ли, да плачеш ли?”
– “Хванали са ме лудите.”
– “Мигам на парцали.”
– “Тинтири-минтири.”
– “Чукундур.”
– “Струва майка си и баща си.”
– Да “изчеткаш” някого.
– Кой се урЕдил – урЕдил се.”
– “Вдигам си чукалата.”/”Обирам си крушите.”
– “Абе ти на кой свят живееш?”
– “Връзвам тенекия.”
– “Ела, че ми требеш!”
– “Пито-платено.”
– “Ти КОЙ СИ, че да ми говориш с тоя тон?”
– “Нямам две стотинки да се усмихна.”
– “Вятър и мъгла.”
– “Повлекана.”
– “Пращам за зелен хайвер.”
– “Кой те би през устата, да приказваш?”
– “Свиркай си!” (Да не ти пука.)
– “Дрън-дрън (та пляс)!”
– “Ред сълзи, ред сополи.”
– “Пили му на главата.”
– “Не се почесвай, ами започвай!”
– “Чул-недочул, а приказва!”
– “Прибирам на топло.”
– “Пандизлия.”
– “Пъпеш.” (глупав човек)
– “Маймунарника.”
– “Тъпунгер.”
– “Сметки-преметки.”
– “Не вдява.” (не разбира)
– “Минах тънко.”
– “Репчи (ми) се.”
– “Изфирясъл.”
– “Слаб му е ангелът.”
– “Ти нещо се жабуркаш с мене, а?”
– “Ква (кола), кви пет лева?”
– “Миткам по улиците.” (шляя се)
– “Ще стане, ама утре/вдругиден/когато ме няма/на куков ден!”
– “Ще имаш да вземаш!”
– “Чудя се и се мая.”
– “Луд умора няма.”
– “Ти си (певец) колкото аз съм трамвай (номер пет).”
– “Ошмулен.”
– “Направи гуша” (замогна се)
– “Кибритлия.”
– “Цървул.”
– “Избиха му чивиите.”
– “При (мен) няма скрито-покрито.”
– “Кво бееме, кво станааме.”
– “Глупости на търкалета.”
– “Дръжки!”
– “Изкилефенчен.”
– “Добър ден, аз съм вашта леля!”
– “Трие му сол на главата.”
– “Да разкатая фамилията/разкажа играта” на някого.
– “Играта загрубя.”/”Положението се закучи.”
– “Да се олееш” /”Да оплескаш пейзажа.”
– “Не пей ми се, не смей ми се.”
– “Ама хич не ми дреме.”
– “Хвърлям в музиката” (удивявам)
– “Черен ми е.”
– “Нещо запецнах.
– “Тралала.” (изразява недоверие)
– “Диване.”
– “Криво-ляво.”
– “Заглади косъма.”
– “Като пиле в кълчища.”
– “Виси му на врата.”
– “Да набивам канчето/манерката” на някого.
– “Гъзарея се.”
– “Като муха без глава.”
– “Мани го тоя.”
– Да наритам някого.
– “Ти да не си сто кИла, нещо?”
– “Отряза ме като кисела краставичка.”
– “Порязвам.”, “Ужилвам.” (измамвам)
– “Шменти-капели.”
– “Отиде на кино.” (повреди се)
– “Не се знае, знае ли се.”
– “На баба ми фърчилото.”
– “Кога стане, ела да ми се обадиш.”
– “На колене ще ми се молиш (да се върна)!”
– “Върти го на пръста си.”
– “Дай си ми куклите, нА си ти парцалките.” (уреждане на отношения при раздяла)
– “Умрях от кеф!”
– “Стопиха ни лагерите от работа.”
– “Мани-мани.”
– “Чепат отвсякъде.
– “Няма “а”, няма “б”!”
– “Разсмърдя се.”
– “Направи ме за две стотинки.”
– “Изпива я с очи.”
– “Тия ги разправяй на шапката ми.”
– “Оди се грЪмни!”
– “Той е гОла вОда.”
– “Плюли са си в устата”
– “Оклепвам някого.”
– “Ще видиш от къде изгрява слънцето/къде зимуват раците.”
– “Набутвам се.” (правя неочакван и неприятен харч)
– “Няма да те огрее.”
– “Тоя утепА рибата!”
– “Мая Плисецкая” (за тирбушон с две странични дръжки)
– “Как си?” “Бива/Бутам я някак си.”
– “Какво ми се лезиш насреща!”
– “Боза” (банално)
– “Опра гащи.” (изоставена след любовна авантюра)
– “Ни в клин, ни в ръкав.”
– “Разкекерчен.”
– “Лика-прилика са си.”
– “Непукист.”
– “Лаладжия.”
-“Таралясник”/”Бричка”/”Ковчег”/”Бракма.”
– “Голям праз!”/”Пука ми на манерката!”/ “БОли ме оная работа.”
– “Направи ме на салата.”
– “Ритна камбаната”/”Гушна букета.” (почина)
– “Да се изядеш от яд.”
– “Светна ми пред очите.”
– “Обран бостан.” (за жена с минало)
– “Прави се на ударен.”
– “Въртоглав.” (инат)
– “Номерът на китайката.”
– “Зализан.”
– “Не е цвете за мирисане.”
– “Очите ми станаха на понички/палачинки.” (видях нещо смайващо)
– “На червено съм.”
– “Пие като смок.
– “Джибромер.” (пияница)
– “Насвятках се/отрязах се/спиртосах се/натаралянках се/натрясках се/нафирках се/нацепих се/надрънках се/нарязах се/ направих главата.”
– “От къде на къде, моля ти се?”
– “Тая работа не е като оная работа.”
– “Лакардия.”
– “Цивря.”
– “Като хванат от гората.”
– “Студ на кутийки.”
– “Пръдльо.”
– “Шавлив/а”, “въртиопашка.”
– “Спя с кофража.” (с дрехите)
– “Не цепи басма на никого.”
– “Ще играе точилката!”
– “Ти баща, ти майка.”
– “Въртя номера/номерца”.
– “Той е слаба ракия.”
– “Яка свалка.”
– “Върти ми се нещо в главата.”
– “Смехурко.”
– “Свирчо.”
– “Ти където отиваш, аз от там се връщам!”
– “Широко му е около врата.”
– “Скоросмъртница.” (ракия)
– “Яде като разпран/като невидял.”
– “Мишкувам.”
– “Куче влачи, диря няма.”
– “Одрал му е кожата.”
– “Навит”, “навитак.”
– “През крив макарон.”
– “Това ми е тъмна Индия.”
– “Разчекнат от работа.”
– “Наточил съм се/нахъсал съм се/ натопорчил съм се яко.”
– “Той е пътник.”(смъртта му е близо.)
– “СкивА ли сега кво стана?”
– “Бръмбазлък.”
– “Надува се като пуяк/фазан.”
– “Кокона.”
– “Дупедавец.”
– “Ние не пасем трева/не ядем доматите с колците!
– “Я го виж ти – много нахитря, нещо.”
– “Натопорчен.”
– “ВлАчи!” (вземай даром)
– “Гювеч/аванта”
– “Не ме прави на луд!”
– “Остана с пръст в устата.”
– “Гларус.”
– “Магистралка.”
– “Гол като пушка.”
– “Уйдисва му на акъла.”
– “Много си открехнат!”
– “Отворко/отворенгЯз.”
– “Пинтия.”
– “Разпърдяха се.” (скараха се и се разделиха)
– “На гол тумбак, пищови.”
– “Не ми ги разправяй тия.”
– “Сърцето ми спи” (недоспал съм си)
– “Щракам си с пръсти.”
– “Разкарай се!”
– “Тапешник.”
– “Да хрантутя.”
– “УйдЕ, та се не видЕ.”
– “Задръстеняк.”
– “Честно – иде ми да вия!”
– “Късно е, чадо.”
-“Фасонлия.”
– “Стои (по цял ден) и само си бърка в носа.”
– “В главата съм като разплетена дамаджана.”
– “Иде ми – дойде ми” (несериозен, не си държи на думата)
– “Женчо.”
– “От умрял писмо.”
– “Засукан.”
– “Не се прави на дръж ми шапката!”
– “Кожодер.”
– “Кашкавалени пръсти.”
– “Муха ми се видиш!”
– “Паласки.”
– “Префърцунен/а”
– “Изсули се.”
– “Оди се снимай!/Оди се скрий!”
– “Дава фира/ Изпуска багажа.”
– Да разпердушиня.
– “Майка плаче.”
– “Стопи му бушоните.”
– Да “изпързалям”/”изклатя”/”изпържа” някого.
– “Вра си носа, където не трябва.”
– “Далавераджия”.
– “Скрита лимонка.”
– “Не му се връзвай.”
– “Подпалила ми се е главата.”
– “Лапнишаран.”
– “Вземам на мезе.”
– “Дим да ме няма.”
– “Тя стана една – не е за разправяне.”
– “Цвиля” (смея се истерично)
– “Гледа ме като цапардосан/ натровен с гъби./ударен от ток./ треснат/теле в железница./все едно са му изяли десерта.”
– “Завирам в…..”
– “С две леви ръце.”
– “Сърбят ме ръцете за работа.”
– “Оставил си е ръцете.”
– “С две леви ръце.”
– “Ти на мене, аз на тебе!”
– “Циция.”
– “Влачи се като народна песен.”
– “Елате ме вижте кой съм.”
– “Чудя ти се на акъла.”
– “Когато цъфнат налъмите.”
– “Стъжни ми се животът.”
– “Ни вест, ни кост.”
– “Ти от Луната ли падаш?”
– “Много ми е притрябвал/о!”
– “Прави му/й мили очи.”
– “Шушумига.”
– “Изтъпанчвам се.”
– “Смей се ти, смей се – да не плачеш накрая!”
…И т.н. – има още много. Спирам дотук тъй като списъкът и без туй стана дълъг….. Колко жалко, мисля си, че стотиците хиляди деца (скоро ще станат и милион) с родители българи, родени в чужбина или преселили се там в ранна възраст с тях, са лишени от това богатство и, за жалост, никога не ще се докоснат до него.
Публикацията e споделeна от профилa на Constantino Dimitrov